Любовта

       Като дете винаги си мислех ,че любовта не съществува. Не и в този смисъл,който аз я разбирах. Четях книги, поезия - всичко ми се струваше сиво, банално , недостатъчно и повторено с думи,носещи различен нюанс - болка, опиянение, радост.
       С годините си промених, промених и светогледа си - открих ,че за да се чувстваш влюбен е достатъчно просто да отвориш сърцето си, да видиш всички малки красиви неща навсякъде около теб и в теб, да се радваш на всеки миг, да благодариш за изгрева и залеза, да жадуваш да живееш и да чакаш с нетърпение новия ден!
      Любовта не е само в това да обичаш своята половинка, а да обичаш себе си и всичко ,което те заобикаля - да откриваш магията на природата, да откриваш красота и в най-малките несъвършенства, да се смееш на лудориите на собствените си деца докато носталгично си припомняш своите; да споделяш тъжни и прекрасни моменти с хората,които държат на теб !
      Любовта - искрена,неподправена и толкова съзидателна, защото когато човек обича сякаш цялата вселена му помага, окрилен от любовта създава чудеса, прави добрини, преоткрива щастието.
      Любовта е единствената,която е способна да създава, да промени човек до неузнаваемост, да води всички по пътя на един по-добър свят човечеството.
      Любовта е основоположна в много религии, но хората отказват да прогледнат и да отворят очите си за нея.
      "Аз съм пътят, истината и животът" - Любовта

Страхът

Замисляли ли сте се какво ви причинява страхът и колко много ви отнема?! Как загубвате собствената си увереност,  вяра в себе си ,целеустременост?!
Замисляли ли сте какъв ще бъде животът ви ,ако се откажете да се жертви, да се самосъжалявате или пък да се изправите очи в очи със своите най-дълбоки страхове?!
Някои в момента си мислят - "Лесно е да го кажеш , ти не знаеш какво преживявам, пред какво съм изправен!"
А замисляли ли сте се изобщо ,че всяко живо същество има своите страхове, своите лични изживявания, които стопират развитието му.
Страх ни е от чуждата оценка, от чуждото мнение, от критчността, от избора.А в крайна сметка всичко се свежда до това, кой си ти и какво искаш. Ако не си готов да се бориш за това,което искаш или просто очакваш всичко в живота ти да стане с магическа пръчка, просто се отажи и се предай на собствените си страхове, остави себе си на неизвестното, продължавай да се самосъжаляваш и да очакваш всичко да се промени от нищото - защото видиш ли това е съдба , орис ...
А какво ще бъде, ако се изправиш срещу страховете си , ако повярваш ,че ти наистина можеш. Нима за миг нито един от нас не си е представял как протича животът дори и в най-негативните му аспекти?! И в един момент това се превръща в реалност.
Защо просто не променим светогледа си и престанем да бъдем черногледи и да очакваме най-лошото?! Не може ли просто да повярваме ,че все пак ще има утре,ще има ден, който да преизпълва цялото ни съществуване!
Зашо позволяваме на страха да ни завладява до таква степен,че забравяме какво изобщо искаме,?! Страхът от собственият ни провал обзема цялото ни съществуване и се превръша в наша реалност, където всичко е преобърнато и дори най-малката искрица за успех бива потушена от пепелта на разрущението и на собственото ни негативно мислене.
От личен опит смея да твърдя,че страхът ти отнема много. В теб се поражда неувереност, гняв към самия себе си, към околните , неудовлетвореност, затвореност, припряност, огорченост, завист.
А в крайна сметка ключът е в теб. Не е необходимо да се сравняваш с другите,защото ти си Уникален; не е нужно да си мислиш като другите , защото ти си Различен; не е нъжно другите да вярват в теб - важното е Ти да вярваш в  себе си . Бъди ти и не позволявай на собствените ти страхове да разрушат твоето днес, твоето утре. Бъди себе си ,въпреки всички и напук на всички . Бъди уникален по свой собствен начин. Не позволявай на страха да завземе живота ти. Позволи си да рискуваш и да спечелиш  себе си! 

Самотата като път към собственото си откриване

             Разглейждайки психологията, се питам кое е по-добре да си сам или самотен?! От чисто човешка гледна точка ми се иска да разгледам въпросът двустранно, тъй като твърде много хора не правят разлика между това да си сам и да си самотен.
       
           Но какво реално означава да си сам?! Да се бориш за всичко в живота си, да бъдеш себе си , въпреки другите и заобикалящия те свят, да отстояваш идеалите и вярванията си въпреки всичко?!
          Отговори може да намери всеки от нас,който търси - защото всяко живо същество само по себе си е цяла вселена-търсещо , непримиримо, всеобхватно - това си ти, това съм аз. Самотата ти открива нови светове към самия себе си и към тези, които те първа трябва да влезнат в живота ти или са били там с дадена цел - да научиш своя пореден житейски урок.
         Не унивай, когато се окажеш в трудна ситуация, защото това е моментът ,в който ще осъзнаеш, че човекът , на когото най-много трябва да рачиташ - това си ТИ. Твоето Аз, твоята сила, твоята жажда за живот, твоята любов към самия себе си... Тогава ще разбереш , че реално погледнато ти не си сам, имаш СЕБЕ СИ - верен приятел и другар до сетния час. Да, звучи, малко все едно говори само Его-то в теб, но това си ти - Човекът съдател, Човекът - творец. Защото когато съумееш да се довериш изцяло на себе си, да се превърнеш в творец на всичко, което искаш от себе си и от живота си, тогава ще осъзнаеш ,че реално ти не си сам, тъй като ти създаваш своето днес, своето утре.
        Какво значи да си самотен ли ?!
Замислял ли си се колко често в собственото си ежедневие се сблъскваш с хора, със събитиия , със случки, които ти се струват на светлинни години от теб?! Колко често ти се случва да бъдеш с хора, с които нямате никакви сходни интереси, никакви обши теми?! Чувстваш ли се,че живееш в един различен свят ,където не се вписваш в общите стеоритипи на така нареченото "общество"?!
        Не се страхувай,че си различен, не се страхувай да покажеш ,че имаш друго мнение, което не се припокрива с всеприетите норми, не се страхувай да бъдеш себе си и да го покажеш на всички. Това, че си различен не значи ,че си по-лощ от всички други. Означава ,че все още вървиш по своя път, търсиш себеподобните си, тези, които са като теб.
Неслучайно съществува и изразът "Покажи ми приятелите си,за да ти кажа какъв си ти" -универсален закон, който разкрива привличането - такова на себеподобни. 
       Да бъдеш сам , в уединение със самия себе си , ти позволява да видиш и преоткриеш себе си, да се изправиш пред страховете си, да видиш собствените си слабости и собствените си сили. Да разбереш ,че уедининието не ти дава само почивка , но и начин да се преоткриеш.
      Да се довериш на инстинктите си , да откриеш какво наистина искаш, какво те вълнува, как жаждата за живот кара всяка твоя клетка да танцува в тялото ти, как любовта към себе си и заобикалящия те свят те прави по-добър, по-грижовен, по-щедър.
     Претвори мислите си в своя реалност - " Искай и ще ти се даде.Почукай и ще ти се отвори". Търси собствения си път, а не този на другите. Не се страхувай да откриеш себе си, да бъдеш себе си и да отстояваш себе си.

Духовното

   Преди всеки да се запита " А на къде сега?" , "Какво да правя?", "Има ли смисъл?", вгледайте се в себе си , в душата си - там ще намерите отговор на всичко, от което се нуждаете. Всеки човек е уникален и крие в себе си сили, които не подозира. Вярвайте в себе си, във вътрешния си глас, инстинкта си. Бъдете себе си и творете чудеса всеки ден!